Евронаблюдател

"Евронаблюдател" е телевизионно предаване, което се излъчва в неделя по Канал 3 от 16.30 до 17.00 часа и се повтаря в четвъртък от 22.30 часа. Предаването започва излъчване на 21.02.2010 и в рамките на проекта до 31.03.2011 ще представи на зрителите 29 серии от документална поредица по актуални въпроси от Европейския съюз и тяхната връзка с разглежданите от Европейския парламент законодателни пакети и работата на различните парламентарни комисии, както и отражението на тези решенията в живота на гражданите на ЕС. Продължителността на всеки документален филм е до 30 минути.

Тема на документалния филм от 17.04.2011 г.

Какви нови правила трябва да въведе Европарламента, за да спре влиянието на лобисти върху европейското законодателство ?

Тема на документалния филм от 03.04.2011 г.

Готова ли е Турция да стане член на Европейския съюз и готова ли е Европа да приеме Турция в семейството си ?
Мненията на ключови фигури в процеса гледайте във филма на Милена Милотинова.

Тема на документалния филм от 20.03.2011 г.

Генно модифицираните организми и ЕС

Предизвикателството на генномодифицираните организми пред Европейския парламент и Европейския съюз. Дали да се разреши използването на такива организми за производство на храни и доколко всяка една страна-членка може и трябва да го решава сама? България от 2010 г. забрани отглеждането на ГМО организми, освен в затоворена среда и единствено за изследователски цели. Доколко ГМО храните може да спасят от глад все по-нарастващото население на Земята и какви могат да се окажат  последствията за хората?

Тема на документалния филм от 06.03.2011 г.

Нови правила на ЕС за отпадъци от електронно и електрическо оборудване

Осигуряването на достъп до суровини е от решаващо значение за конкурентоспособността  на европейската икономика, която на свой ред е поставена пред две предизвикателства – устойчив растеж и нови работни места. От 90-те години Европа постепенно закри своята минна промишленост, по икономически и екологични причини. Цените на металите тогава бяха ниски, а търсенето не толкова голямо. Днес картината е съвсем различна – появата на огромни производители като Китай и Индия например увеличи значително потреблението на суровини. Тази тенденция на консумация на металите няма да намалее в бъдеще. Ако не се намери решение ЕС може да бъде изправен пред криза на суровини. В световен мащаб делът на изхвърлените електронни отпадъци расте с космическа скорост. Годишно са между 40 и 60 милиона тона, което е 5% от всички видове отпадъци. В началото на февруари ЕП гласува на първо четене промените в директивата, които включат по-строги правила за контрол на електронни и електрически отпадъци и подобряване на работата на компаниите в тази сферa. Създадена е интерпарламентарна група, която отговаря за снабдяването на Европа със суровини. Годишно над 8 милиона тона електронни и електрически отпадъци изхвърля Европейския съюз. От тях едва 33% се събират и се третират правилно. Този вид скрап нараства от 3 до 5 процента годишно, почти три пъти по-бързо от общото количество отпадъци. Въпросът е тясно свързан и с опазването на околната среда.

Тема на документалния филм от 20.02.2011 г.

Финансовите регулации в ЕС след кризата

Финансовата криза през 2008 година свари Европа и света неподготвени за подобно нещо. Лавинообразния ефект на кризата, която започна с фалита на инвестиционната американска банка Лиймън брадърс прекоси атлантика и удари тежко финансовите пазари на стария континент. Спука се балона с имотния пазар, спекулата взе връх, а банковия сектор изпадна в дълбока криза на ликвидността. И до днес продължават банковите фалити в САЩ. Правителствата наляха огромни средства в банковия сектор за да предотвратят срива в системата. Световната икономика изпадна в най-тежката рецесия от 1929 година насам. Г20 се обедини около призиви за по-строг контрол на финансовата система и по-добра координация.
ЕП се фокусира върху създаването на закони в три основни направления:
- Алтернативните инвестиционни фондове, което включва капиталови и хедж фондове;
- Капиталови изисквания за банките и бонусите, които тези финансови институции изплащат;
- Надзора над финансовия сектор на макро и микро ниво.
На 22 септември парламентът одобри законодателния пакет, който осъществява коренна промяна в начина на наблюдение и контрол над банките, фондовите борси и застрахователните компании в ЕС.
В ЕП се подготвят нови правила за късите продажби и за суапите за кредитно неизпълнение. Мерките, предложени в проекта за нов регламент, предвиждат забрана на непокритите къси продажби и суапи. Предвидени са също така гаранции за по-голяма прозрачност и предоставяне на информация относно тези сделки с идеята да се повиши доверието и да се избегне паниката на пазарите.

Тема на документалния филм от 06.02.2011 г.

До преди 1985 година Шенген е малко известно градче в Люксембург, чиито 1600 жители се занимават с лозарство. Намира се близо до границата с Германия и Франция, в което може би има известна символика. На 14 юни същата година Шенген придобива световна известност но, не с вината си. Там на борда на кораба „Принцеса Мария Астрид“, плаващ по река Мозел, е подписано  историческото споразумение за премахване на контрола на вътрешните граници и за единна визова система. Първоначално от тогавашните 10 страни членки на ЕС документа парафират пет - Люксембург, Белгия, Германия, Франция и Холандия. Днес 25 държави прилагат изцяло Шенгенските разпоредби. 22 от тях са страни-членки на ЕС и три, които не са – Исландия, Норвегия и Швейцария. Ирландия и Великобритания, които са членки на ЕС са решили да останат извън Шенген. България, Румъния и Кипър се подготвят за пълно присъединяване към Шенгенската зона.

Тема на документалния филм от 23.01.2011 г.

Транспортната политика на ЕС и България

Транспортът е една от най-общите политики на ЕС. Тя винаги е фокусирана върху премахването на границите между страните членки. Понастоящем общността подържа 5 милиона километра пътища, от които 61 хиляди километра са магистрали, 215 хиляди километра железопътни линии, като от тях 107 хиляди километра са електрифицирани за високоскоростни влакове и 41 хиляди километра плавателни вътрешни водни трасета. Годишно задръстванията в ЕС костват загуби за 100 милиарда евро или 1% от БВП на общността. За да има единна и гъвкава мрежа със сухопътен, въздушен и морски транспорт, европейските законодателни органи решиха да бъде създадена Транс-европейската транспортна мрежа – ТЕМ-Т, която включва всички основни пътища в Европейския съюз. Политиката за тази мрежа подкрепя осъществяването на 30 приоритетни проекта, които обхващат всички страни членки. ТЕМ-Т се отличава от 10-те паневропейски транспортни коридори, които представляват пътища в Централна и Източна Европа. 975 млрд. EUR е общият бюджет на ЕС за програмния период 2007-2013 година. От него чрез структурните и кохезионните фондове  347 млрд. EUR ще бъдат инвестирани в страните-членки. За България са заделени близо 6 млрд. и 900 милиона евро. Парите се усвояват през 7 програми. С най-голям бюджет е Оперативна програма Транспорт - малко над 2 милиарда евро. 

Начало  Пътуване до Европарламента  Втората Вълна Евронаблюдател  Видеоархив Контакти